Често практиката ми се сблъсква с въпроси, касаещи  „добрата“ майка и „лошата“ майка. Едната, която посвещава цялото си време и сили на децата си, жертвоготовна е, отдадена на 100 процента. И другата, която е „егоист“ , според социалните ни норми, и поставя себе си пред всичко. Тези два етикета повдигат куп други въпроси, за които ми се иска да ви разкажа днес.

От опита ми до момента, и от цялостното ми наблюдение в кабинета ,много ми се иска да ви разкажа за „достатъчната“ майка. Онази,която е там за детето си, и която дава най-доброто ,на което е способна. Онази, която не е „супер герой“, няма супер сили, но пък винаги е готова да направи и невъзможното за най-милото си. Въпреки умората винаги има готовност да разкаже някоя приказка с мъдрост, или просто да го прегърне и мълчаливо да споделят времето заедно. Онази,която е достатъчно близо до детето си, че то да усеща нейната обич и подкрепа. Но и достатъчно далеч,че да му даде правото да се научи да лети само, да търси и опознава света. „Достатъчната “ майка е така наречената „златна среда“. И всяка една жена, носи в себе си „достатъчната майка“ за своето дете. Но това ,разбира се, е резултат от една сериозна работа на самоанализ и опознаване на своите силни и слаби страни.

„Достатъчната“ майка не е перфектната домакиня, винаги спокойна и ведра. „Достатъчната“ майка понякога  си изпуска нервите, понякога е натъжена, понякога и страшно уморена. „Достатъчната“ майка е онази жена, която си е дала сметкта пред себе си, че в живота й има много социални роли, които трябва да изпълнява. Освен майка, тя е и съпруга, жена, любовница, домакиня, професионалист, учен, откривател, дъщеря, сестра и внучка.. Има и още много роли, които може би не е осъзнала, но все пак са там. Във всяка една жена има един малък харем от много социални роли. „Достатъчната“ майка е успяла да ги опознае в себе си и е наясно, че показвайки на детето си всяка една от тях, това му дава добър и богат опит.

Един друг много често се срещан модел майки е майката „орлица„. Оназа, която обсебва пространството на своето дете. Опитвайки се да го предпази от „лошия“ свят, тя отглежда детето си в „саксия“. Създава една изкуствена среда, която на пръв поглед пази детето й, но в по-късен етап от развитието му се превръща в „отровна „среда.. Вече порасналото дете, няма достатъчно опит да се справи със заобикалящия го свят и започват истински сериозните проблеми в общуването му с околните. Една такава майка е страшно уморена от постоянното напреженние как да щади детето си. В даден моммент самата тя изпада в безпомощност, защото е забравила, че има и други социални роли. Забравила е да се погрижи малко и за себе си. Майката „орлица“, често се превръща в „супер-майката“ . Може и прави всичко сама, забравяйки да включи другият важен и значим човек в живота на детето, а именно неговия баща.

„Историята за семейството орли, всъщност е доста изкривена, щом става дума за майката-орлица. В действителност тя е страшно грижовна през първите месеци от живота на децата си. През цялото време е до тях и ги пази, а бащата носи храна за нея и малките. Но когато майката забележи ,че децата й са вече готови за първия си полет, се приготвя за най-тежката си задачи. Тя сама трябва да бутне орлетата си от високото гнездо, което често е сред скалите, за да го накара да разпери криле и да полети. Точно тук идва вече водещата роля на таткото-орел. Той слиза ниско в скалите, и започва да кръжи в готовност, ако малкото орле не разпери крилете си, да го спаси от разбиване. И така започва една тежка и изморителна игра, докато орлето най-после разпери криле и полети само.“

При нас хората е същото. Ето защо ролята на бащата е еднакво важна с ролята на майката. Когато една „супер-майка“ се опитва да бъде и баща, тя обрича себе си на пълно изтощение.

Пример от практиката :

Мария е майка на 8 годишно момче. Тя споделя:

„Не разбирам къде греша?! Винаги съм се опитвала да го възпитам добре. Няма никакво уважение към баща си, а вече и мен не ме слуша.“

Мария все още къпе вече порасналия си син, не му позволява да има много свободно време. А когато й предложих синът й да прекарва повече време с баща си, тя ми отговори,че това е невъзможно, защото бащата не знаел как да се грижи за детето им.Излизайки от разбирането за „нормалността“ на майката „орлица“, тя започва да поставя етикети на подрастващия малък човек и това я вкарва в много болезнено усещане на загуба. Загуба на контрол върху нейното момче. Загуба на връзката си с детето.

Около 3-тата година на детето, майката трябва да отвори пространство и да въведе бащата активно да участва в ежедневието на детето им. Ние психолозите го наричаме повторното „прерязване на пъпната връв“. Това е моментът,когато момченцето има нужда от идентификация с мъжкия модел.  Разбира се това е метафора, но е вече здравословното отделяне на детето от майката. Когато майката заема пространството и на бащата, това отделяне става невъзможно. И развитието на детето продължава под безкрайната грижа на мама, което от приятно усещане ,води до задушаване в пуберитета.

„Да бъдеш достатъчен, не значи да си перфектен. Значи, да си човек, който добре познава силните и слабите си страни, и прави най-доброто със себе си, в ситуациите на живота си.“