Всички сме виждали или чували агресивни деца. Слушали сме истории за тях или просто си имаме едно от тях у дома. Често казваме, че поведението им се дължи на недостатъчно добро възпитание. Сигурни сме, че това не може да се случи с нашето дете, защото според нас, ние се справяме отлично. Докато един ден, детето ни започне да отговаря, бие се с другите деца, обижда, започват все по-често да се оплакват от него в градината или училище. Започват предупреждения, че ако не вземем мерки ще се наложи дисциплинарно наказание. И изведнъж осъзнаваме, че някъде между нашето мечтано дете и това което сме правили с възпитанието му се е получило пропаст и някак си сме изгубили контрола над него и ситуацията.
В тези моменти родителят започва да усеща безсилието си и да търси причината извън себе си:
- „Той/Тя е с тежък характер. Прилича на баба си/баща си/майка си.“
- „Учителите са виновни!“
- „Другите деца го провокират“ и т.н.
Много по-рядко се срещат родителите, които сядайки в кабинета ми питат: „Къде сгреших?! С какво прекалих?“
На тези въпроси има един единствен отговор и той е, че не сте сгрешили. Просто във времето не сте усетили, че детето ви е започнало да изпитва жажда за вашето внимание. Важно е да има повече време с вас. Да бъде важно за вас. По-значимо от работата, от фейсбук, от приятелите ви.. Ще си кажете:
„Но как е възможно, аз съм посветил живота си на него?! Та нали заради него работя нон стоп, за да му дам по-добър живот?“
Това е факт. Но понякога, стремейки се да дадем най-доброто на нашето дете, забравяме, че най-добро за него е времето с нас. Споделените занимания, споделените открития. Никой не може да замести времето с мама и тати и никаква сума пари не може да го купи.
Да се върнем на „агресивните деца“. Всяка промяна на поведението на детето е вик, че нещо се случва с него. Стрес, страхове, неспособност да се справи и адаптира с нещо ново и различно. Зад думата агресивен се крият толкова много чувства, и повярвайте ми рядко истинското чувство е гняв. В повечето случаи „агресивните“ и „лошите“ деца са много тъжни и самотни. Те се чувстват често недооценени, не достатъчно добри за своите родители. Често детете с етикет „агресивно“ в ежедневието си чува за себе си следното:
- “Защо си толкова лощ/непослушен?„
- „Разочароваш ме!“
- „Ядосваш ме/Дразниш ме/Махни се/Ужасен си.“
А вместо това имат нужда да чуят:
- „Браво! Справяш се много добре!“
- „Обичам те! Гордея се ,че си мое дете!“
- „Ти си умен! Знаеш как да се справиш. Но ако имаш нужда аз съм тук и ще ти помогна!“
- „Ти си много добро дете!“
- „Изглеждаш прекрасно!“
Всеки знае, че лошото винаги носи лошо със себе си. Ще кажете: “Но аз правя всичко това и все пак нещо не е наред?“
Да, така е. И повярвайте, не е от характера на детето ви. То просто има нужда да се научите да четете между редовете. Какво ви казва, когато мълчи или какво се опитва да ви каже, когато се прави на приятно разсеяно. Понякога най-доброто, което можете да направите за детето си е да седнете до него и да го наблюдавате. Повярвайте ми ще забележете толкова много неща, които забързаното ежедневие са ви отнели. Или да го оставите да играе с вас. Да ви казва какво да ПРАВИТЕ ЗА НЕГО, това само по себе си ще ви разкрие от какво точно има нужда.
Всяко детете е една малка Вселена, която има нужда от разбиране, обич и приемане, такава каквато е. Защото най-големият подбудител в човешката природа е да бъдем приети от значимите за нас хора.
„Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е да отгледаме деца, които ще направят този свят малко по-добър.”
L. R. Knost
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
