Трябва да знаете

Синдромът на „Разбитото семейство“

Синдромът на „Разбитото семейство“ или как детето преживява влошените отношения на своите родители.

Живеем във времето на бързите неща. Бързи коли, бързи пари, бързи храни и за най-голямо съжаление.. Времето на бързите бракове. Взаимотношения, които започват с много плам и страст, копнеж, обещание за вечност, мечта за единство и уютен дом. Бързо сключване на брак, правене на деца и в рамките на няколко години - развод.

Няма как да не се запитаме хората ли изгубиха ценностите си, или изобщо никога не са ги имали. И как така днескашните родители, които повечето са деца на вчерашните „здрави“ семейства, чиито баща е работил денонощно, за да осигури един добър живот на децата си, днес решават да поставят своите деца в позицията на „детето на разведените родители“. Този израз днес е етикет за „несправящото се дете“, за „агресивното дете“, за „депресивното дете“ и за „хиперактивното дете“. А и за още куп други етикети. А всъщност страданието идва от влошените родителски отношения или както аз обичам да казвам „Синдромът на разбитото семейство“. За всички ни е ясно, че когато майката зачене, тя предава на своето дете всяко усещане, всяка радост или болка. Всички мисли и терзания, или казано по-просто, детето се ражда с един код в себе си. В този код се съдържа информацията дали детето е било желано или не, и дали майка му е била обичана от баща му. Защото периодът на бременността е един от най-тежките периоди в живота на жената. Не само на физическо ниво, но и на психическо. В тези 9 месеца майката преминава от едно настроение в друго, колебания във вкусовете, ароматите, желанията, а дори понякога и в мечтите. Някак става по-изнервена, копнежът й по своботата и желанието й да има малко повече време за себе си се засилват. Всичко това се кодира в детето й още във вътреутробния период. От своя страна мъжете са подложени също на голямо напрежение, защото жената, която са обичали до вчера - онази ведра и приятна личност, изведнъж става дребнава, заядлива, ревнива. Конфликтите помежду им сякаш нямат край. И ако преди този период отношенията им са претърпявали вече криза. Ако е заседнала някъде помежду им обидата или вината, то сякаш периодът на бременността е още едно изпитание, вместо радост за техните отношения.

И така направих леко отклонение като разгледах един от най-значимите периоди за развитието на детето, а именно как е дошло на този свят. Защото от тук насетне е изключително важно върху какво започват да градят родителите.

Децата са като радари. Те усещат кога мама е спокойна и кога е ядосана. Усещат напрежението във всеки един от родителите. Около годината ,започват да забелязват какво се случва в отношенията. Дали тати гали и целува мама, или се държи грубо и я пренебрегва. Около 3-тата година вече забелязваме и появата на ролеви игри, в които детето показва вече заучените модели от родителите си.

И докато се осъзнаем - детето вече ходи на градина и някой му слага етикет с проблемно поведение. Препоръчва се специалист, който да помогне на детето. И често пъти родителят влиза в кабинета на психолога с думите: „Ето, оправи го! Нещо не е наред с него!“.

Разбира се, това е метафора. Защото всеки родител обича детето си по своя начин, макар и понякога този начин да не е най-подходящият в даден момент. Рядко родителите се замислят дали пък нещо някъде в техните отношения не е първоизточникът на проблемите в поведението на дете им.

Като специалист с опит мога да кажа, че няма деца, които да са родени с проблемно поведение. Или неприемливо такова. Ако детето не е с психиатрична диагноза за някаква аномалия в развитието си, то детето най-често е огледало на отношенията на своите родители, или отношенията които те имат към него.

Ние терапевтите обичаме да казваме,че ако едно дете е добре нахранено с любов, т.е. ако душата му е добре обгрижена, то това дете има щастливо детство и рядко проявява някакви проблеми в поведението си. Не ме разбирайте погрешно. Има деца на разведени родители,които са много добре нахранени с любов. Но това е благодарение на един мълчалив съюз между вече бившите партньори, в който те са си обещали уважение. Няма значение, че вече не са заедно, или че имат други партньори в живота си. Важно е, че детето вижда как мама говори с уважение за тати и обратното.

Случай от практиката:

Милена е момиче на 6 години. Доведена е в кабинета ми поради скорошната раздяла на нейните родители. Детето започва да рисува. Лесно започнахме разговор и тя без проблем се свърза с мен. Майката ми беше разказала за раздялата им и беше събрала много гняв и обида към бившия си съпруг. В края на сесията, точно преди да се разделим, малката Милена сподели:

- Знаеш ли, аз много обичам тати. Но ме е страх да кажа на мама, защото тя винаги плаче, когато говоря за него. Не искам мама да плаче, но тати много ми липсва.

Милена бе събрала много тъга и беше вяла в дневните си занимания. Майката чу тези нейни думи и осъзна, че не детето има нужда от терапия, а тя самата. Защото понякога да признаеш пред себе си, че не можеш да се справиш с нещо, е половината от работата, която имаш да свършиш със себе си.


Препоръчвам:

  • Ако ви предстои раздяла или вече е факт, подгответе детето за това. Обяснете му, че раздялата е между мама и тати, а не между детето и някой от родителите.
  • Подкрепете го с много любов. Нека знае, че въпреки промените, едно нещо никога няма да се промени, а именно, че мама и тати много го обичат.
  • Колкото по-добри отношения запазите помежду си, толкова по-благоприетен ще е преходът за детето ви. Често пъти от обида и обвинения, уважението изчезва. Но в името на детето си, би било добре да си спомните обичта и уважението, които сте имали един към друг. Все пак днес носите отговорност за друг човек. Отговорност, която не е само на мама или тати. А на двамата.
  • Ако вече има 3-ти човек в живота ви. Изчакайте. Дайте време на детето да свикне със ситуацията и едва тогава въведете третия човек бавно и спокойно. Нека детето да осъзнава поетапно, че този човек не заема мястото на мама или тати, защото никой не може да ги замени. Добре е детето да чувства сигурност, макар и в променящата се среда.
  • Дайте си време на себе си и на детето си да се приспособите към новото и различното. Дайте си право да го преживеете.


Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Прочети още

"Достатъчната" майка

"Достатъчната" майка не е перфектната домакиня, винаги спокойна и ведра. "Достатъчната" майка понякога си изпуска нервите, понякога е натъжена, понякога и страшно уморена. "Достатъчната" майка е онази жена, която си е дала сметкта пред себе си, че в живота й…

Агресията при децата - какво всъщност се опитва да ни каже „агресивното“ дете

Всички сме виждали или чували агресивни деца. Слушали сме истории за тях или просто си имаме едно от тях у дома. Често казваме, че поведението им се дължи на недостатъчно добро възпитание. Сигурни сме, че това не може да се случи с нашето дете, защото според…

"Помощ! Не мога да дишам." Или какво точно е паник атаката.

Случвало ли ти се е понякога, изведнъж да не ти достигне въздух? Да се почувстваш замаян и разтревожен без причина? Или пък онова неприятно сърцебиене,което сякаш ще изхвърли сърцето ти извън тялото? В наши дни подобни симптоми често се причисляват към паник…