Трябва да знаете

Методът на системните констелации е създаден от немския терапевт Берт Хелингер, който разглежда индивида като част от по-голяма цяла семейна система, в следствие не наблюденията си в по-примитивни племена “зулу”, където семейните взаимоотношения не са наложени, а създадени в практиката на взаимодействие. През поколенията индивидуалното ни поведение, чувствата и нагласите ни се разглеждат и осмислят в контекста на по-голямата група на рода, тъй като всеки човек е част от дадено семейство и поема определени роли в семейната структура.

Нека не превръщаме коронавируса в "страшилището от кошера", призовава Стефка Петкова. Завършила психология и клинична психология, както и магистратура по комуникативни нарушения. Позитивен психотерапевт и арттерапевт. Работи основно с деца и провежда консултации, касаещи детски страхове, детска агресия, хиперактивност, енуреза (нощно напикаване) и енкопреза. Голяма част от практиката й е преминала през работа с тежки житейски ситуации като загуба на родител, "живот с болестта", паник атаки и т.н.

Говоря си със Стефи – психотерапевт, майка, възхитителна жена. Душа. Тя е от онези хора – прегръща те така, че цялата болка в света се претопява. Ще бъда честна. Аз дълго време борих … нещо. Не знам дали беше депресия, меланхолия, дистимия, разочарование или чиста проба екзистенциална тъга. Затова и човекът и професията му от днешния разговор са особено важни за мен – знам какво е да имаш нужда да говориш. И трябва.

Все по-често забелязваме навсякъде около нас затлъстяващи хора. Обикновено обвиняваме за това бързата или пакетираната храна, хормоналния дисбаланс, липсата на движение и спорт. Всичко това е така, но много често в основата на наднорменото тегло стои именно стресът. Когато организмът е подложен на много стрес, той започва да трупа килограми, което се явява негова защитна реакция. Например, понякога хората си правят хормонални изследвания, от които излиза, че всичко е в норма и няма реална причина, която да възпрепятства отслабването, а подлагането на тежки диети отново не дава резултат. Това смазва и волята, и психиката на човека.

Стефка Петкова е завършила психология и клинична психология, както и магистратура по комуникативни нарушения. Позитивен психотерапевт и арттерапевт. Работи с деца и възрастни в студиото й за Психично здраве на ул. „Константин Гергов“ 10 в Пловдив. И Вие ли си спомняте с умиление онези прекрасни дни от детството, когато с нетърпение се прибирахме от училище, пишехме си домашните и излизахме навън да играем на воля със съседските деца? Или идването на ваканцията, когато карахме колелета, скачахме на въже, играехме на народна топка, четяхме развиващи фантазията книги и измисляхме свои игри? Не изпитвахме нужда да гледаме телевизия, а мобилни устройства и компютри дори нямаше.

Забелязвате ли колко често напоследък, хората се оплакват от страховити неврози, паникатаки, постоянна тревожност, безсъние, нервност и т.н. В кабинета си все по-често чувам : „Не мога да спя! „; „Нервен съм много“;“ Страхувам се да излизам навън сред хората! „: „Страх ме е от смъртта! „ ;“Страх ме е да живея! „ Толкова много страх, толкова много „не мога да се справя“, и толкова много тъга. Питал ли си се някога от къде идва всичко това? Защото често тези чувства и емоции са някак необясними. Настроенията са колебливи. Ту си щастлив, след малко подтиснат. Хем искаш да живееш на максимални обороти, ала толкова се страхуваш, че застиваш и нищо не можеш да направиш. Всичко това е сякаш някакъв безкраен кошмар, от който не можеш да се събудиш.

"Достатъчната" майка не е перфектната домакиня, винаги спокойна и ведра. "Достатъчната" майка понякога  си изпуска нервите, понякога е натъжена, понякога и страшно уморена. "Достатъчната" майка е онази жена, която си е дала сметкта пред себе си, че в живота й има много социални роли, които трябва да изпълнява. Освен майка, тя е и съпруга, жена, любовница, домакиня, професионалист, учен, откривател, дъщеря, сестра и внучка.. Има и още много роли, които може би не е осъзнала, но все пак са там. Във всяка една жена има един малък харем от много социални роли. "Достатъчната" майка е успяла да ги опознае в себе си и е наясно, че показвайки на детето си всяка една от тях, това му дава добър и богат опит.

Всички сме виждали или чували агресивни деца. Слушали сме истории за тях или просто си имаме едно от тях у дома. Често казваме, че поведението им се дължи на недостатъчно добро възпитание. Сигурни сме, че това не може да се случи с нашето дете, защото според нас, ние се справяме отлично. Докато един ден, детето ни започне да отговаря, бие се с другите деца, обижда, започват все по-често да се оплакват от него в градината или училище. Започват предупреждения, че ако не вземем мерки ще се наложи дисциплинарно наказание.

Случвало ли ти се е понякога, изведнъж да не ти достигне въздух? Да се почувстваш замаян и разтревожен без причина? Или пък онова неприятно сърцебиене,което сякаш ще изхвърли сърцето ти извън тялото? В наши дни подобни симптоми често се причисляват към паник атаките. Често хората сами се диагностицират като прочетат малко литература из нета. Но истината е, че диагностицирането на паник атаките далче не е толкова просто и лесно.

Всеки от нас е губил някой, който е обичал безусловно, чисто и истински. И не говоря за поредната раздяла, в която не сме успели да се разберем кой какво иска от другия. Говоря за истинската раздяла. Онази неочакваната, разбиващата, съкрушителната. Онази, която те осакатява завинаги. Която ти отнема половината от теб и те оставя без дъх. Да.. Говоря за Смъртта! Смъртта, която идва в деня ни неочаквано, отнема любимия ни човек и ни оставя с хиляди въпроси, разбити и едва дишащи. Говоря за смъртта на половинката ни, на детето ни,на родителите ни. Все частици от нас, без които сме недовършени и празни.